T1 - 1950-1967 година

1950 година бележи стабилизирането на следвоенното възраждане на Европа, която постепенно преоткрива себе си. На Стария континент цари въодушевление и блика поток от положителна енергия, който се усеща особено силно в създадената година по-рано Федерална Република Германия. По онова време музикалната суперзвезда е американецът Бинг Кросби, Елвис Пресли все още е тийнейджър, Пол Маккартни търка ученическата скамейка, а рокмузиката още не е измислена. Volkswagen е малко по-напред в развитието си и вече пета година произвежда компактния „Tип 1“ (Typ 1). По-късно той ще се превърне в легенда с прозвища като „Кефер“, „Бийтъл“ и „Костенурка“, но по това време все още прави първите си по-уверени стъпки, набирайки популярност в световен мащаб. В тази като цяло оптимистична обстановка, точно на 8 март 1950 година, Volkswagen стартира серийно производство на своята втора моделна серия, чието официално име скоро става „Transporter“, но във фирмата всички все още я наричат просто „Tип 2“ (Typ 2). Тя отваря изцяло нова страница в историята на младата компания и никой не се нагърбва със смели прогнози, но всички усещат, че хората очакват с нетърпение появата на подобно превозно средство с емблемата на Volkswagen. Интуицията се оказва оправдана – строителите на „германското икономическо чудо“ спешно се нуждаят от достъпен и надежден лекотоварен автомобил и пазарът поема втория модел в гамата с отворени обятия. Спешен е и въпросът с името на новия модел - още през 1949 година Volkswagen прави опит да регистрира името „Були“ („Bulli“) като словна марка в патентното ведомство, но претърпява неуспех - оказва се, че друга компания вече е запазила правата за набиращото популярност в обществото прозвище на товарния Volkswagen за своята машина за почистване на сняг. В крайна сметка „Tип 2“ (Typ 2) получава официално името „Transporter“, което носи и до днес, но жителите на немскоговорящите страни от континента продължават да си го наричат „Bulli“.

Първата версия на лекотоварния Transporter, постепенно добиващ известност и като T1, използва каросерия с напълно затворено, неостъклено товарно пространство (на немски “Kastenwagen” или съкратено „Kasten”) и дължина 4,10 метра. Товарният капацитет възлиза на впечатляващите 4,5 кубически метра, а разделеното на две по средата челно стъкло му спечелва прозвището „Сплити“ („Splittie“ – от британското „split window“) в Обединеното кралство. Четирицилиндровият боксерен двигател с мощност 18 кВт/25 к.с. е заимстван от „костенурката“ и с него максималната скорост на първата версия на T1 достига 80 км/ч - по-късно мощността е увеличена на 32 кВт/44 к.с., а максималната скорост нараства на 105 км/ч. Бързо се множи и разнообразието от варианти на каросерията на лекотоварния Volkswagen. Още през месец април 1950 година на пазара дебютира товаропътническия Kombi с остъклена задна част на каросерията, а скоро след това гамата се разширява и с пътнически микробус и товарна версия с бордова каросерия. Започва и производството на най-легендарния от всички класически варианти на „Bulli“ – през месец юни 1951 година на пазара излиза „специалното издание на микробуса“, който феновете спонтанно окичват с жизнерадостното „Samba Bus“. Каросерията на деветместното пътническо изпълнение се отличава със своето изобилно остъкляване (с до 23 различни по размер прозореца), двуцветно лаково покритие и луксозно оборудване, включващо панорамен сгъваем покрив. През 1956 година основното производство на лекотоварните версии на Volkswagen се премества в новия завод в Хановер, а 2 октомври 1962 година от поточните линии слиза едномилионният Т1. През месец юли 1967 година, когато производственият тираж на Т1 вече надхвърля 1,8 милиона, първото поколение е заменено официално от Т2. В Бразилия обаче производството на Т1 продължава чак до 1975 година, а днес автомобилите от първото поколение се радват на изключителна популярност и търсене в средите на колекционерите на класически автомобили - в зависимост от варианта, цените вече достигат шестцифрени суми в евро.